Новини

С голяма гордост Ви споделяме образователната програма за развиване на научна грамотност, която апробирахме и адаптирахме благодарение на проект „Еко Шампиони“. Тя е достъпна за свободно използване от училища и клубове от цялата страна. Базирана е на авторската програма за развиване на научна грамотност на Фондация “Сай Хай”, но е поставен акцент върху ангажирането на учениците и гражданите с темите, които касаят опазването на околната среда и климатичните промени. Ръководството за научни клубове и часове по науки е изготвено от преподаватели. То включва готови практични уроци и приложения, които сме адаптирали след прилагането им през различните клубове в три града в страната – София, Хасково и Враца. Програмата се базира на стратегии за развиване на научна грамотност. По време на дейностите в програмата учениците се учат да правят разлика между научен и ненаучен въпрос, да съставят хипотези, да планират проучвания и експерименти, да анализират данни, да правят и представятзаключения. Програмата цели…

Read more

За втора поредна година успяхме да съберем български и норвежки организации, училища и институции, работещи в сферите образование, опазване на околната среда и борба с климатичните промени в една обща среща. Целта на срещата беше обмяна на опит и споделяне на добри практики при реализирането на образователни инициативи на екологична тематика, както и създаването на контакти и партньорства между институции и организации от България и Норвегия.  Събитието бе разделено на две части. По време на първата представихме образователни инициативи в сферата на опазването на околната среда, реализирани в Норвегия, Аржентина и България. Във втората част участниците бяха разделени на групи и имаха възможност да планират съвместни инициативи.  Изненадата по време на събитието за нашите гости беше представянето на отборът – победител от Враца, от миналогодишното издание на Фестивал „Младите за Земята“ , който работи по темата за светлинното замърсяване. Запис от срещата можете да гледате тук:

Пламен, Тео и Сузи, които са победителите на публиката от училищния фестивал в София изследваха темата за изчезване на биологичните видове. 1 милион видове са застрашени и изчезват заради човешка дейност. Повечето от проблемите по изчезването на биологичните видове са от битовите нужди на хората. Главната идея на отбора е да създадат информационни кампании във фейсбук, чрез които да се разкаже за проблема. Да се създадат информационни постерии да се поставят на определени места – на морето, заради незаконния преулов, в националните паркове.

Сузи и Влади се ангажираха в сериозно проучване в темата за изсичане на горите. Подкрепени от техния ментор Теодора Димитрова те писаха до общинската постоянна комисия за опазване на околната среда и водите и получиха отговор на въпроса „Как изсичането на горите се отразява на околната среда и човека“. Откъси (във връзка със защита на личните данни) от писмото можете да прочетете по-надолу:

Темата за изсичане на горите предизвика огромен интерес – Мишо, Стелян и Иво , подкрепени от техния ментор Теодора Димитрова изследваха какъ е проблема и накъде се простира. Една снимка говори много. Оборът се свърза с Изпълнителна агенция по горите, които ги насочиха към съответното горско стопанство. Всеки десети кубик в България се добива по незаконен начин. Стъпка в помощ на намаляване на тази статистика е като следвате стъпките: https://www.wwf.bg/what_we_do/forests/illegal_logging/instructions_illegal_logging/ WWF-България разработва мобилното приложение “Спаси гората”, с което можеш да подаваш сигнали, ако станеш свидетел на незаконни дейности или природни бедствия в гората. Изпробвай го и помогни на организацията не само да получава сигнали за злоупотреби, но и да го усъвършенства все повече. Към момента приложението работи само с телефони на Android. Ако това е твоята операционна система, можеш да го изтеглиш ето от тук.

Явно темата беше много актуална, Втори отбор в училище “Асен Йорданов” работи по нея. Дефинираха проблем – наличие на микропластмаси във водата. Писаха на училищния счетоводител, аз да се поинтересуват колко пластмасови бутилки се харчат на месец. Отбелязаха като полезна стъпка- взетото от ръководството решение да се ползват лични бутилкиа вода за многократка употреба. Посетиха пречиствателната станция за отпадни води в Кубратово и взеха проби от водата в района на Банкя. Всички стъпки не откриха химични елементи, които не са законодопустими норми

Отборът на Данаило, Метин и Радо изследваха дали водата е замърсена. През работата на отбора те обсъждаха дали да проверяват питейната вода в чешмата, дали да взимат проби от кладенци в селото. Бяха набелязали няколко ключови обекта около училището, които намериха през google.maps. В непосредствена близост е сметището на Суходол и тяхната хипотеза беше, че и районът на Банкя ще е повлиян и замърсен.  Дали беше така? Те взеха проби от потока до алея на здравето и ги изпратиха за изследване в Химически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. В пробите всички химичи елементи бяха в норма.

Отборът на Драган, Хюсеин и Влади изследваха замърсения въздух в региона на училището. Като първа стъпк проучиха дали има данни за това, кои са основните замърсители, какви видове финни прахови частици има и къде се намират най-близките измервателни станции на ФПЧ. Вие също можете да се информирате на сайта: https://air.sofia.bg/ Намериха коя е най-близката станция до училището: https://airbg.info/karta/ и прецениха, че ще измерват въздуха в самата сграда, тъй като района се оказа  чист и нивата на ФПЧ в норма.

Вики и Яница се вълнуват от темата за замърсяването с пластмаса. Ето защо те решиха да проучат какви са възможностите за рециклиране на този материал. В хода на работата си, момичетата получиха подкрепа от Никола Бобчев, който е автор на блога Lessplastic и работи като научен сътрудник към БАН. И така, за да излседват в дълбочина проблема с пластмасата, двете ммомичета решиха да разберат колко пластмаса отива на сметищата и каква част от нея се събира разделно. За целта проведоха експеримент – събираха разделно всичките си пластмасови отпадъци в продължение на седмица. След това направиха одит на събранбите отпадъци. Оказа се, че немалка част от тях са негодни за рециклиране, тъй като са замърсени, прекалено дребни или самият вид пластмаса не подлежи на рециклиране. Въпреки това бяха събрали доста пластмаса за рециклиране. Отборът направи проучване в официалните доклади на Община Хасково за количествата разделно събирани отпадъци, анализира събраната информация и…

Read more

10/50
Translate »
%d bloggers like this: